Странджа

Актуално:

В съпътстващата програма на фолкролния фестивал "Странджа пее", който ще се проведе на 19, 20 и 21 юни в с. Граматиково се включва и дирекцията на ПП „Странджа”. Пред участниците във фестивала и гостите му ще бъдат представени 3 пешеходни маршрута с водачи-интерпретатори.
Днес Регионалната дирекция по горите – Бургас и дирекцията на ПП „Странджа” откриха инициативата на Изпълнителна агенция по горите и Министерството на земеделието и храните "Горски инспектор за един ден".

Инж. Димо Димов е новият директор на дирекцията на ДПП „Странджа”. Той беше представен днес в дирекцията от началника на правният отдел на Изпълнителната агенция по горите Тодор Богомилов.

История

Oбщи сведения

Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в земите и в духовните си пространства наследството на  няколко цивилизации.
Най-старите следи от живот в планината - каменни брадви и керамични фрагменти, открити на Ахтополския полуостров, датират от новокаменната и меднокаменната епохи (6 –3 хил. пр. Хр.).

Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, по редица причини Странджа остава почти непозната в историко-географско отношение за  античния свят. Повече са данните за Странджанското крайбрежие, което през бронзовата и ранножелязната епохи  се е наричало Салмидесос.

Към средата на 1-то хилядолетие пр. Хр. планината е обитавана от тракийските племена тини и асти, подвластни на  Одриското царство.  Траките, населяващи Салмидесос (днес Мидия, Турция) векове наред вдъхват ужас на мореплавателите с жестоките си пиратски набези. Тините пък са сред най-войнствените от всички племена и най-опитни в нощните нападения. Името на нос Тиниада (днес Инеада, Турция) произлиза от племенното им название.

След разпадането на Одриската държава в последните два века пр. Хр., астите създават тук своя държава – Астейско царство със столица гр. Бизия (днес Визе, Турция).

През ранножелязната епоха (ХІІ – VІ в. пр. Хр.) траките изповядват религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е почитането на слънчевия бог, вкоренено у тях  още през бронзовата епоха. И до днес тази вяра е съхранена в Странджа – в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи.Една от най-съществените особености на планината и нейното крайбрежие е присъствието на мегалитната култура. От времето на  траките са останали пръснати из цяла Странджа каменни гробници, познати с името долмени. Изградени са изцяло от огромни няколкотонни каменни плочи. Учудващо добре оцелели през хилядолетията, за съжаление много от тях са унищожени през цивилизования ХХ-и век от иманяри или от невежество. Проучените в Странджа долмени датират от І-во хил. пр. Хр.  

Мишкова нива

На 3 км югозападно от гр. М. Търново се намира най-известният паметник на древната тракийска култура в Странджа – куполната гробница-светилище в м. Мишкова нива. Тя еволюира през вековете от   долмен с крепида и земен насип до монументално светилище-мавзолей. Доизградено през римската епоха (ІІ - ІІІ в. сл. Хр.) с огромни мраморни блокове, то е използвано като място за почитане на митичен прародител-херой и храм на бог Аполон-Аулариок.Като крайбрежна планина Странджа е неразривно свързана с водата и морето. Богатите рудни и мраморни находища и гъстите дъбови гори, доставящи изобилен и качествен материал за строеж на кораби, създават среда за развитие на рударство, на  мореплаване и  търговия . Не случайно през 610 г. пр. Хр. на малък полуостров в северна Странджа е основана прочутата древногръцка колония Аполония (дн.гр. Созопол).Повече от 60 са проучените останки  от древнотракийски  крепости на територията на Странджа, свидетелстващи за нестихващите междуплеменни вражди, сблъсъци и чужди нашествия през цялото I хил. пр. Xp. Изграждани са с масивни стени,  от едри ломени камъни без спойка. Такива са “Голямото кале” край с. Младежко, “Градището” до с. Българи, три крепости около с. Бродилово, “Голямото градище” югозападно от Малко Търново и др. Някои от съоръженията са  използвани и през Средновековието.

През 45 г. сл. Хр. Рим окончателно поглъща Астейското царство и включва земите му в новосъздадената римска провинция Тракия. Римското владичество в Странджа е засвидетелствано на стотици места чрез некрополи, пътни станции и антични сгради. В м. Пропада голям тракийски некропол уникално съчетава четири различни типа гробници, датирани от ІІ – ІV в. сл. Хр.

През римската епоха в Странджа се развиват в особено големи мащаби рудодобивът и металургията. В м. Сгуриите край с. Резово е най-голямото находище у нас на антична шлака (сгур), с обем стотици хиляди тона.

По скалистите брегове на реките Велека и Резовска се намират и руините на редица малки ранновизантийски крепости. Те са част от мащабната отбранителна система от укрепления на римския император Юстиниан Велики (527–565 г. сл. Хр.), изградена срещу аварските и славянските нашествия.

За пръв път Странджа е включена в българската държава през 705 г. при хан Тервел. Век по-рано планината вече е заселена със славяни, смесили се с многобройното оцеляло тракийско население. След 705 г.  в планината вероятно  се заселват и прабългарски военни колонисти за охрана на границата. Според проф. Божидар Димитров странджанското село Българи е основано от техни наследници.

Музейна експозиция

През 971 г., още в началото на покоряването на България, за цели два века Странджа става византийска провинция, но запазва българския си характер.

По време на Второто българско царство непрестанните българо-византийски войни я “прехвърлят” ту във византийски, ту в български ръце. Границата се мести на север или юг от планината, но най-често минава по централното й било.През 1308 г. през странджанските проходи преминават каталаните,  испански наемници на византийска служба, които след бунтопустошават източна Тракия и заедно с турски съюзници нахлуват в южна България. До разгрома им от българските войски те извършват нечувани жестокости, споменът от които е запазен и до днес, 700 години след събитията.Към 1369 г. турците покоряват цяла източна Тракия и непосредствено след това Странджа заедно с черноморските й градове. От този момент нататък крайбрежието на няколко пъти бива завоювано от тях и по редица причини отново връщано на  Византия до унищожаването й през 1453 г.През първите векове на робство голяма част от селата в Странджа са “войнишки” – доставят помощни войски на турската армия, други са “дервентджийски” – имат задължение да охраняват планинските проходи. Такива села биват освободени  от някои данъци, а мъжете имали право да носят оръжие - статут, който се запазва чак до началото на ХІХ век. По същото време се създава и правилегированата област Хасекията, включваща 17 села, предимно разположени по Босненското било на планината. В нея мюсюлмани нямали право да се заселват.

През последните векове  на турското робство един от  най-трагичните моменти в историята на странджанското население е т.нар. “Караевренска катастрофа” (1803г., с.Близнак), когато кърджалийските орди запалват кулата на местния спахия и в нея изгарят живи стотици хора. Тази трагедия оставя толкова силно впечатление в  народното съзнание, че е пресъздадена в десетки народни песни и предания.
По това време в Странджа и околните земи върлуват дружините на войводите  Вълчан и Индже. Още се разказват легенди за несметното богатство на Вълчан войвода, укрито някъде в планинските пещери.

Музейна експозиция

За да спаси живота си по време на кърджалийските нападения (1785-1810), странджанското население масово е принудено да търси спасение – към Истанбул и Одрин на юг, или към Созополското пристанище на север, откъдето през 1806 и 1807 г. цяла руска флотилия извозва бежанците до южноруските пристанища. Оказваната въоръжена помощ на русите  през руско-турската война 1828-29 г. и завръщането  на турците предизвикват нова бежанска вълна. Изселват се цели родове, дори села, като за период от около 30 години (1800-1830), броят на изселниците от цяла югоизточна България, в т.ч. и Странджа,  надхвърля 130 000 души.  И днес в Южна Украйна, Крим и Молдова има десетки села на тракийски бежанци, много от които носят имената на старите си поселища. Един от кварталите на гр. Николаев в Украйна се казва “Тернóвка” - преди 170 години тук се заселват бежанци от гр. Малко Търново.

След освобождението на България през 1878 г. Берлинският договор връща Странджа  в пределите на Османската империя. Нова изселническа вълна се насочва този път към свободна България, а останалото в Странджа и Източна Тракия население продължава борбата за национална свобода. Под ръководството на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация в цялата планина се създават революционни комитети, навлизат чети, избухват сражения. На 29 юни 1903 г. в м. Пéтрова нива ВМОРО взема решение за обявяване на Преображенското въстание. То избухва на 5 август (ден Преображение Господне) в подкрепа на избухналото две седмици по-рано в Македония Илинденско въстание.

Без никакъв шанс за успех срещу смазващото превъзходство на противника и в непосредствена близост до столицата на османската империя, странджанци се жертват, за да подпомогнат въстаналите  в Македония събратя и покажат пред света непримиримостта си към робството. За няколко дни Странджа е освободена. Цели 26 дни трае епичната борба на няколко хиляди зле въоръжени въстаници срещу 40-хилядната редовна турска армия и безчислен башибозук. Заревото на пожарите надвисва над планината – изгорени са над 60 села, хиляди старци, жени и деца са избити или отвлечени. Три-четвърти от населението напуска родния край и намира спасение в България.
Окончателното присъединяване на днешна българска Странджа към Родината става след катастрофалната за България Междусъюзническа война през 1913 г.

Тракийски култов комплекс в м. Мишкова нива

Намира се на югоизточния склон на вр. Голямото градище (710 м н.в.), на около 3 км югозападно от град Малко Търново. Комплексът е включвал куполна гробница-светилище, укрепена сграда (Villa Rustika - жилище на обслужващите храма), могилен некропол, античен водопровод, рудник и крепост. Култовата сграда е била и гробница на тракийски племенен вожд-жрец и херой. През V-ІІІ в. пр. Хр. светилището е представлявало долмен с крепида, около който по-късно, през ІІ-ІІІ в. сл. Хр., е доизградено и развито монументалното светилище-мавзолей - място за отдаване почит на митичния прародител-херой, а също и храм на бога-слънце - Аполон. Този храм е играел първостепенна роля в религиозния живот на тракийските племена от цялата планина. Целият комплекс илюстрира прехода от долмен към гробница, културната връзка с Микенския период, а също и процеса на прерастване на долменната архитектура в гробнична.Открит в м. Мишкова нива четиристранен мраморен жертвеник говори за старото рударство в този край, което свидетелства, че на мястото на Малко Търново се е намирало средище на римския металодобив в Странджа.

Тракийски некропол и гробници в м. Пропада

Пропада

Намира се на 3 км северозападно от Малко Търново по склона на невисок хълм с около 40 надгробни могили. Разкритият в местността комплекс от четири различни типа гробници и цистови гробове функционира като своеобразен „град на мъртвите” през елинистическата и римската епоха. В изградените от мраморни блокове гробове са открити монети, свидетелстващи за съществуването на “Хароновия обол” – обичай, свързан с плащане за преминаването на мъртвия през подземната река Стикс. Малка бронзова монета (обол) била поставяна под езика на погребвания, за да плати на Харон – лодкаря на подземното царство. Археологическата датировка сочи последната дата на използване на обекта - ІV век от новата ера.Архитектурата на куполната гробница на върха на хълма напълно съответства на датираните V - ІІІ в. пр. Хр. тракийски култови сгради под могилен насип. В периода до ІV в. от н.е. е използвана многократно.

Тракийско скално светилище в м. Каменска бърчина

Намира се на 10 км от Малко Търново в посока Царево. Обявено е за природна забележителност. На диалект името означава каменно възвишение. Както в много култури, така и в тракийската цивилизация, камъкът символизира божествената власт, трайното и непреходното. Светилището представлява комплекс от интересни образувания на редки за Странджа конгломератни скали сред впечатляващи панорамни гледки. Една от скалите е с форма на гъба, в чиято основата има тесен процеп, “провирало”, за който се вярва, че успешно пролазилият през него човек по символно-магичен начин се избавя от болести и беди и ще бъде здрав през цялата година. Върху друга скала, на високо, целодневно огрявано от слънцето място, са издълбани “соларни кръгове”, свързвани със слънчевия култ и бог Аполон. Кръгли жертвеници, издълбани почти навсякъде по скалите, са били използвани за приготвяне на „свещено вино” и за извършване на жертвоприношения чрез възлияние на течности (вода, мляко, вино, кръв).

Археоастрономическите изследвания сочат, че от 2500 г. пр. Хр. на това място в деня на лятното слънцестоене е наблюдаван изгрева на Бога-Слънце и са извършвани ритуали, важни за орфическата религиозно-философска система на древните траки.
На 4 км от светилището е м. Качул с Ловен дом на Държавна дивечовъдна станция – Граматиково и Дендрариум. От м. Качул по маркирани пътеки се стига до две от най-свещените места в Странджа - Индипасха и Голямата аязма.

Останки от крепостна стена

Ахтопол още през древността е бил обграден с масивна крепостна стена, на места достигаща 10 м височина и 1.5 до 2 м ширина. Била издигната по ръба на скалистия бряг на полуострова и подсилена с кули – останки на поне две от тях личат на югозападната страна, където вероятно е била и главната порта на крепостта. При силно земетресение през елинистичната епоха част от стената се срутва в морето, където и досега може да се види. Средновековното отбранително съоръжение почти напълно е разрушено от турците,  след окончателното  превземане на града през ХV век.

Останки от манастирски комплекс “Св. Яни”

На юг от град Ахтопол, като се заобиколи пристанищният залив, се стига до отсрещния хълм, чиито брегове се спускат също стръмно към морето. На най-високото място на хълма се намира полуразрушената църква „Св. Яни”. Датата на строежа не е определена. От еднокорабната сграда е запазена само източната част – абсидата с предабсидно олтарно пространство, което се отделя от кораба чрез масивен зид, прорязан от два отвора.    

Крепост “Градището”

Разположена е на около 4 км северно от с. Българи, на естествено укрепен хълм, ограничен от стръмни западни и южни скатове и пропаст на север. Площта й е около 11 дка. Откритите в района на крепостта находки позволяват да се предположи, че е издигната вероятно в началото на VІ в., при император Анастасий (491-518).

Крепостната стена, градена от ломен камък без спойка, следва билото на хълма. Ширината й варира от 2.80 до 3 м, а във височина, в разкопаните участъци – от 0.20 до 1.50 м (6-7 реда камъни).

Влизала е в системата на третата преградна линия, оформена в Странджа – съществен елемент във византийската отбрана. Била е заемана от войскови гарнизони само в моменти на остра заплаха, каквато са представлявали големите славяно-аварски нападения на Балканския полуостров през VІ в. На най-високото място на съоръжението, с обширна панорама наоколо, била издигната малка църква.
Първият етап на използване на крепостта завършва в края на VІ в., а вторият е в периода ХІ – ХІІ в.
На около 150 м от западната стена се намира некропол (V – VІ в.), състоящ се от около 20 могили.


ДПП Странджа работи по проект "Опазване и възстановяване на редки и защитени растителни видове на територията Природен парк Странджа", финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез оперативна програма "Околна среда 2007 – 2013 г."Околна среда 2007 – 2013 г.

English Българкси