Странджа

Актуално:

В съпътстващата програма на фолкролния фестивал "Странджа пее", който ще се проведе на 19, 20 и 21 юни в с. Граматиково се включва и дирекцията на ПП „Странджа”. Пред участниците във фестивала и гостите му ще бъдат представени 3 пешеходни маршрута с водачи-интерпретатори.
Днес Регионалната дирекция по горите – Бургас и дирекцията на ПП „Странджа” откриха инициативата на Изпълнителна агенция по горите и Министерството на земеделието и храните "Горски инспектор за един ден".

Инж. Димо Димов е новият директор на дирекцията на ДПП „Странджа”. Той беше представен днес в дирекцията от началника на правният отдел на Изпълнителната агенция по горите Тодор Богомилов.

Растения

СтранджаСтранджанската растителност притежава уникална специфика и дори за неспециалист физиономически ясно се отличава от широколистните гори в Европа. Типично за горите от бук и горун е наличието на реликтния вечнозелен подлес от лавровидни храсти.

Разположена на биогеографски кръстопът, флората на Странджа е уникално съчетание на реликтната южно-евксинска, средиземноморската, средноевропейската, балканската, евроазиатската, понтийско-централноазиатската и атлантическата групи флорни елементи. Особеност тук е голямото участие на дървета и храсти, характерно за планините, и в същото време значимото участие на едногодишни треви, което пък е типично за сухи и плитки почви при средиземноморски климат.

Чувствително присъствие в растителността на парка имат съобществата от средиземноморски и субсредиземноморски тип: термофилни дъбови гори с подлес от вечнозелени склерофилни храсти, като пирена (Ericaarborea), залиста (Ruscusaculeatus) или тревна покривка от чашковидна звъника (Hypericumcalycinum), както и храсталаците от грипа (Phillyrealatifoliа), памуклийка (Cistusincanus), тамянка (Cistussalvifolius), пирен и др. Силно вторично разпространение, дължащо се на антропогенния фактор, имат храсталаците от келяв габър (Carpinusorientalis). Ксеротермните тревни съобщества, заемащи обширни площи по крайбрежието и в западната част на парка, спадат към производната растителност, тъй като са се формирали на мястото на унищожени в миналото от човека гори. Най-широко са разпространени съобществата на садината (Chrysopogongryllus), на белизмата (Dichantiumischaemum) и на луковичната ливадина (Poabulbosa). По крайбрежните пясъци е развита псамофитна растителност, а покрай реките -гори от черна елша (Alnusglutinosa) и върби (Salixalba, S.fragilis), лонгози, крайречни ливади и др.

Горите заемат 80% от парка. Те се отнасят към 28 горски и 18 храсталачни хабитата. Това са хабитатите от южноевксински тип, включващи гори от източен бук със странджанска зеленика, гори от източен горун и благун, гори от източен бук с източен горун, гори от източен горун със странджанска зеленика, гори от източен бук с кавказка боровинка (Vacciniumarctostaphylos), гори от източен бук с лавровишня (Laurocerasusofficinalis) и колхидски джел (Ilexcolchica), гори от източен горун и странджанска зеленика, гори от източен горун с кавказка иглика (Primularosea), гори от източен горун с източен бук, български крайбрежни лонгозни гори, дъбови гори с лъжник (Quercushartwissiana), гори от източен бук, габър и липа и гори с калуна (Callunavulgaris) и хабитатите от субевксински тип, включващи гори от благун и цер и дъбовогабърови гори. Хабитатното разнообразие в парка се допълва от наличието на морско крайбрежие, на долни течения на реки, на карстови терени и на тревни хабитати, формирани под влияние на хилядолетната човешка дейност (полуестествени хабитати).

Странджа Странджа Странджа

Броят на реликтни видове в Странджа е голям - 64, като седем от тях се срещат в Европейската общност единствено тук - зеленика, странджанско бясно дърво, кавказка боровинка, лъжник, колхидски джел, чашковидната и багрилна звъника.

Флористичните ендемити наброяват 56 вида. Локални за Странджа планина са търиловото великденче и йордановото подрумиче, а за западното Черноморско крайбрежие - калиакренското плюскавиче и лепидотрихумът. Българските ендемити са представени от 6 вида, сред които българска круша, хилядолистен воден морач, българско еньовче, крумово великденче, кримски лени др. Балкански ендемити са 40 вида, сред които се откроява странджанското сапунче.

Странджа

От растенията на Странджа 4 вида са застрашени на световно ниво, като например локалните ендемити търилово великденче и йорданово подрумиче; други 11 - на европейско, като бясно дърво, странджанско подъбиче и др.; 113 вида са записани в Червената книга на България. Някои видове имат в Парка единственото си находище за България – рейнхолдска пчелица, венчелистен лопен, кримски чай, лавровиден лавдан и др. Защитените растения са 75 вида, като 5 са строго защитени и на европейско равнище – пролетна циклама, странджанска боровинка, провансалски салеп и др.


ДПП Странджа работи по проект "Опазване и възстановяване на редки и защитени растителни видове на територията Природен парк Странджа", финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез оперативна програма "Околна среда 2007 – 2013 г."Околна среда 2007 – 2013 г.

English Българкси